Критики

25 март 2011

Табаков е диригент в най-плодотворната си, най-щедрата зрялост, с биография, в която концертите са безброй.  Той владее  тайнството на най-прекия контакт с музиката и музикантите; в трудния си път е махнал всички изкушения, съпътстващи диригента; жестът му е точен и изразителен, в него няма суета, поза, желание за харесване. Той служи само на музикалната идея, като я внушава безапелационно. Гради непоколебимо, мощно логиката, прави емоцията още по-плътна, неотстъпчива... А оркестърът разбира това и реагира изцяло, с цял капацитет. 

Култура 



23 Март 2012

Беше толкова наситено, така всеотдайно и толкова силно като музикантско проявление изпълнението на Петата(Шостакович)! В такива моменти силата на музиката е смазваща, поставяща категорично величието си – в такава степен, че всичко, което символизира силоновия, пластмасовия и електронния напредък на цивилизацията, замира в своята нищожна ерзац-природа. Светът става автентичен, суров, но истински.

Култура 

17 Февруари 2012

...истинският връх беше Скрябин(Поема на екстаза)... от заставането на пулта без партитура до финалната кулминация. Над-човешко!

Култура 

01 Юли 2011

Случи се голямото чудо пред очите ми да се извиси първият голям български оркестър със световния си диригент, които накараха иначе софийската си, твърде софийска публика, да се почувства царствено богата, повдигната и в центъра на света. Не бедна насред бедната си махала.

Поклон, маестро! Не вярвам, уви, че от вас ще тръгне промяната, преображението, възраждането на нацията, но вие ми се явихте като едничката останала ми надежда за остров, за отвоювано от блатото парче твърд, върху което може да стъпи и да се задържи кракът на някакъв нов български човек.

Култура 

05 Юли 2009 г.

Изключителен шанс е, че партитурата(Р. Щраус,Саломе) е в ръцете на Емил Табаков - кой друг разбира по-добре естеството на подобен тип звучност, кой може да я предаде и въплъти! Под неговата палка оркестърът е преобразен. Енергията на вдъхновението тече като реален ток. Нищо излишно - точно колкото е нужно и както трябва - без маниерност. Интерпретацията е задълбочена и единна от началото до края, логична. Маестрото задава един стремителен тон, тълкува партитурата като стихиен порой, като отприщена вода, в която мотивите и образите са вълни, които се натрупват една върху друга.

Култура 

16 Май 2004

“Манфред” бе интерпретиран от дисцплиниран оркестър и един диригент, който бе овладял произведението с деликатна експресия, енергично с реален авторитет: българният Емил Табаков.....се наслаждаваше на бързата и прецизна реакция на оркестъра, без партитура...без съмнение концертът тази вечер е сред тези, които оставят духовна следа.

El Porvenir 3

Защо, за Бога, се запитах, когато получих този запис, някой би предпочел изпълнение на тази голяма творба от български оркестър, от “малката дивизия”, воден от млад, неизвестен диригент, когато за същата цена може да си купи Берлинската филхармония с Караян или Концертгебау с Хайтинк? След като я чух, знам отговора – за да получи свеж, лиричен, обновен поглед върху творбата, изчистен от всякакви претенциозни маниеризми, които тази музика изглежда привлича както кораб - мидени черупки. Бедата с “Алпийската” е, че изглежда като наниз от епизоди, нямащи отношение един към друг, за жалост с липсваща структура и всякакво чувство за развитие. Някак тези изпълнители са намерили изглежда нишката, която свързва всичко и са се нагърбили да я осмислят. Тази версия е свежа и искряща като наново реставрирана картина. На софиянци може би липсва удара на дробовете на Берлинската филхармония, но те свирят нотите сладко, определено и акуратно. Звукът им е австро-германски, без нечетливите медни, която понякога могат да се чуят в Източна Европа. Записът е отличен, наподобяващ живото изпълнение, стабилен детайлен звуков образ, с перфектен баланс.

Аз направих детайлно сравнение на това изпълнение с Берлинския филхармоничен оркестър (Караяновата версия) и ми се струва, че Табаковата е далеч по-добра. Неговото (Караяновото) изпълнение е чисто и просто провал – подчертавайки, както той прави, звуковите ефекти и евтините, леко остарели безвкусни елементи в Щраусовата партитура. Табаковото умение, от друга страна, лежи в това да държи тези аспекти на музиката под твърд контрол и в правилна перспектива...Той е открил, че това прави творбата да “затиктака”, “навива я и я пуска”. Аз не бих казал, че това е най-доброто изпълнение, но е най-доброто, което някога съм чул.

Във всеки случай далеч превъзхожда това на Караян и Пруската филхармония. Следователно аз го препоръчвам горещо и жадувам други записи от този неочакван източник.

Американ Рекърд Гайд

Цикълът идва от крайните периферии в интерпретацията на творчеството на Малер, ала пряко попада в самия център на най-значимите тълкувания. До това смайващо откритие води Малеровото издание на българския филхармоничен оркестър от София под ръководството на шеф-диригента Емил Табаков – все едно кой от 15-не компактдиска да чуеш.

Fono Forum

Една чудесна изненада беше появяването на Емил Табаков. Оркестърът го следваше с очевидно удоволствие, постигайки великолепна звучност и нюанси. Наистина един оркестър в прекрасна форма

Le Monde - концерт на Филхармоничния оркестър на Радио Франс

5 Юни 2004

Бохумските симфоници този път се появиха под ръководството на Емил Табаков, който суверенно ръководеше оркестъра и солистите. Ръководителят на Симфоничния оркестър “Билкент” в Анкара дирижира майсторски симфония “Манфред” от Чайковски, оп. 58, за която композиторът сам предвижда, че поради изключителната си комплицираност и трудност ще бъде изпълнявана веднъж на десет години.

Чак дотам не е стигнало, но въпреки това владеенето на огромния оркестров апарат в творбата е изключително сложна задача. Табаков просто я  “майстерира” – при това без партитура на пулта.

Westdeutsche Allgemeine Zeitung

26 Септември 2004

“Патронът” Емил Табаков по всякакъв начин бе подготвил терена на хомогенния звук на първия концерт от серията, доколкото в увертюрата “Турчинът в Италия” росиниевският механизъм на свирене бе поставен на място под  влиянието на магичната палка. Всъщност думата на вечерта бе магия.

Le Republicain Lorrain

12 Април 2002

В поредния свой концерт от юбилейния си цикъл музикантите бяха дирижирани от Емил Табаков, който записа името си в историята на “Софийски солисти” за периода 1979-1988... Бе празник за всеки от присъстващите. Бе демонстрация на висш музикантски пилотаж; на майсторство, на съчетание между звуково въображение и дисциплина, между респектиращи единомислие и баланс, и щедра темброва инвенция...

в. Култура

Диригент с многостранна култура, красив жест, съвършен и осмислен професионализъм, Табаков е оставил дълбок отпечатък от своята брилянтна индивидуалност върху Софийската филхармония, която е щастлива да бъде интерпретатор под негова палка.

Аз бих искал да подчертая специалните достойноства на този гигантски проект (Симфониите на Малер). Няма нито едно грешно темпо в сериятa от 15 компактдискове, нито едно отделно ненужно отклонение заради сензация. Всяко от многобройните рубати е музикално и логично мотивирано в съгласие с точното внушение. Накратко – нито едно възражение, адресирано към Табаков. Това наистина клони към сензация.

Манфред Карулус

15 Април 1997

Личността на вечерта бе диригентът Табаков, чийто авторитет и амбиции бяха дотолкова заразителни, че Белградската филхармония ги  “прихвана” така, че даде всичко от себе си

Политика, Белград

12 Декември 1997

Феноменалният маестро Емил Табаков, който винаги дирижира наизуст, наложи харизматично изпълнение още в началото на Бетховеновия цигулков концерт с ударите на тимпана и темата в дървените духови. Цигулката на Найджъл Кенеди (съвършена Гварнери) обрисува едно идилично пространство с началните октави в триоли и шестнайсетини във високия регистър.

Неделни дневник

29 Март 1996

Авторитетното ръководство на диригента Емил Табаков накара (впрочем както и много пъти досега) филхармонията да “просвири”. На ясната музикантска енергия на маестро Табаков оркестърът отговори с компактен звук....завладяност от страстта на ритмите в “Испанско капричио” от Римски-Корсаков.

Наша борба, Белград

1995 г.

След дълъг период от време в програмата на филхармоничния концерт, се намери и Рихард Щраус. “Така каза Заратустра” със своя популярен мотив, който, благодарение на Кубриковата “Одисея”, вече и птиците пеят, бе своеобразна рентгенова снимка на състоянието и мощта на оркестъра. Благодарение на голямото познание и диригентското майсторство на Емил Табаков тази мощ бе задвижена до най-тънки и скрити елементи, в мощно въздействащо и музикално звучащо тяло. Неговата енерегия се изля тази вечер като дълго задържан подарък, в преживяване за публиката, обедняла през последните години за изкуство от такъв ранг. Потвърди се още веднъж впечатляващият стил на Емил Табаков като страстен привърженик на Малеровите параметри в оркестъра – звукът дълбае фундаментално и не се задоволява само с ефекта на външното сияние.

Милена Пешич, Белград

Щастливо откритие беше присъствието на Емил Табаков, един диригент с елегантен жест и способност да обхване партитурата като цяло.

Corriere della sera, “Ла Фениче” – Венеция

Под диригентството на известния български диригент и композитор Емил Табаков прекрасният оркестър на Московското радио отново възхити публиката.

The Reading Chronicle - СО на Московското радио в Англия

20 Декември 2000

Табаков направи така, че красотата, опиянението, звуковият смисъл и рафинираният цветен колорит на руския композитор между Чайковски и Шостакович разцъфтяха. Той разкри и неразкриваемото. Оркестърът следваше гост-диригента, който, дирижирайки наизуст, разгърна “екстатичния” Космос на Скрябин – напрегнат, енергиен, невероятен в мащабите си.

WAZ

Чудесното впечатление, което вече имаме от неговото предишно гостуване се потвърди отново тази вечер. Табаков е интерпретатор, който отлично знае как да навлезе в партитурата да подчертае стилистичните връзки и характери, без да губи и за момент усещането за целостта на произведението. Неговият Чайковски (отново дирижиран наизуст) е едно равновесие на вдъхновена риторика и изтънчено фразиране, което разкрива съкровищата на оркестрацията, превъзнася богатството на темите, увлича в общия “поток” на замисъла...

L’Arena - Арена ди Верона

Водейки с умение оркестъра Емил Табаков постигна точния баланс между страст и меланхолия, радост и драматизъм. Широкото фразиране и усещането на “руското” доминираха в тази изключително силна интерпретация.

Театър “Реджо” – Торино- Чайковски -Евгений Онегин